Двубой
Изпод вежди свъсени яростно надничах.
Докрай всяка мисъл без свян разсъбличах.
Отражението свое в двубой призовах.
Отколешен противник в него припознах.
На дуел го предизвиках, за да го разпна,
сметка да потърся, че над разума властва.
Душата ми хариза на близки, на чужди,
за добро непоискано стори жертви ненужни.
За грешките негови плащах прескъпо,
а то се подсмихваше смело и дръзко.
Решително, опърничаво, не се предаде,
безцеремонно всичко мое раздаде.
Напразно се надявах да го укротя,
на кръста безмилостно разпна ме то...
© Златка Чардакова All rights reserved.
