Дядо Йоцо и свободата
И ето ти пораженията от вируса, веднъж влязъл в душата на нормален човек и опоетичил го…
„И дядо Йоцо стана свободен - казаха му това.“ /Иван Вазов/
„Приемете свободата!“ –
поднесе сервитьорът.
„Гарнитура е.
Към правилата,
задължителни за
всички хора!“
На място централно,
важно,
основно…
Красива украса
на житие ново…
Свободата,
изискваща
да спазваш законите,
да почиташ каноните,
да прекланяш очи и дела,
да молиш за това или онова,
което и сам би могъл
да постигнеш,
но…
Ако някой снизходително
пръст вдигне
и благоволи
да позволи
евентуално
може би
разрешение да даде –
свободен да се наречеш…
Останалото е слободия,
хулиганство,
престъпление,
антидемократично
и – най-лично –
вредно.
За което последно
затварят.
Да разбере анархистът,
че за непослушните
няма свобода,
а небе зад решетки
в клетки
от стройни железа.
Свобода на квадрати.
Само в сърцата…
Извън закона
ли е свободата?
Примирение?
Преклонение?
Пред тия,
които на хартия
сковават мислите
и рисуват посоките
на свободния полет
човешки –
без избор,
мислене,
грешки,
отричане
и вричане
на свободата
да бъдеш желание.
Един на Земята.
Несъгрешил –
няма пред кого.
Свободата си ти…
Останалото са мрачни кошмари
и реални окови.
Не позволявам
да бъда свободен.
И сам мога…
© Георги Коновски All rights reserved.
