Дявол да те вземе
Дали пък няма как да ти залипсвам?
(И аз не зная как си го помислих!).
Прежалих редовете недописани.
И скъсах те –и теб , и нас , и смисъла.
Очите ми те търсиха и чакаха
Но времето откъсна хоризонта
Е ,взех да виждам, повече от всякога
И ти съвсем не бе заспал самотно.
Какво платих, че двойно задлъжнявам?
(Нечестен си . По –нагъл и от банките!)
Събрах обаче гняв, като за двама.
Ела ми само! Плащам .Без отлагане.
Любов ли бе? Не вярвам. Май –измислица.
За теб поне . А прав ми път на мене
Аз хванала съм Слънцето в подмишница
А теб дано пък Дяволът те вземе.
© Деница Гарелова All rights reserved.
