Дяволска сватба
Добрите стават по-добри,
а злите съвсем освирепяха.
ПЪРВАН СТЕФАНОВ
В отразените топли лъчи
на слънчевата необятност –
за мен остава непонятно:
да вярвам ли на твоите очи?
Защото зад привиден свян
твърде често откривам
обещания красиви...
Но да вярвам ли, не знам!
Понякога нечакано, изведнъж
небето с гняв разгадава
чувствата си. Засиява
ехо от гръм. Но няма дъжд!
Или пък тръгне див порой –
градушка хляба ни отнеме...
И трудно е да се съвземеш
за съзидателен покой.
© Стойчо Станев All rights reserved.
