Mar 9, 2008, 1:17 PM

Дяволът в теб 2

  Poetry
631 0 1

Сбогом, дяволе мой,

сбогом, този път завинаги,

в моя ценен живот

не се завръщай никога!

 

Напусни сърцето, душата и спонените ми,

този път не моля, а настоявам,

всичко свързано с теб, за мен е отрова,

която искам да забравя.

Сбогом, дяволе мой,

сбогом, с радост го казвам,

намерила вече друга любов,

с това те наказвам.

Сега аз съм дяволът,

но най-злият на света,

попадна в черния ми списък,

ще погубя твойта душа.

Ще ти липсвам, много ще ти липсвам,

и ти постъпката си ще проклинаш,

до край ще бъда в твойте мисли,

а ти ще се презираш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сбогом, дяволе мой,

    сбогом, с радост го казвам,

    намерила вече друга любов,

    с това те наказвам.


    Като цяло стихът ми хареса, но тази част най-много Поздрави за дяволчето

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....