Дъга над Самоковите
ДЪГА НАД САМОКОВИТЕ
Поезия – два водопада!
Струи Самоковите завъртат.
Коват бавно за наслада,
с вълшебен здравец ви поръсват!
А здравецът зелен е още.
И цветовете му са живи.
Изпълнен със щастливи нощи
и дневни тичинки красиви.
Върти се колелото на живота,
то Самоковите повдига -
дори когато им е тежко,
с любовна светлина премигват.
Любов струи до припадък.
Вир с чиста бистрота я храни.
Затуй вкусът напомня сладък,
че в него няма люти рани.
Те бягат с младите вълни
и с бързея се сливат.
Нежно цунами от мечти
безбрежно те разливат.
Нов прилив ромони в скалите –
попива го брега на любовта.
Защото този свят за тях открит е
от много, много приказни лета.
До тях потропват младите издънки
на Самокововия род.
Стеблата им са още тънки -
в листата вихри се живот.
Когато слаба е водата,
те колелото движат със криле.
И въздух вкарват във вълната -
дъга от живи цветове.
А песента им грее жива,
развяла техните пера.
Значи живяла е красива
и има в себе си душа.
Е. и Б.
© Емилия Борисова All rights reserved.
