Jun 26, 2009, 12:01 PM

Дъга над Самоковите 

  Poetry
1179 0 4

ДЪГА НАД САМОКОВИТЕ


 

Поезия – два водопада!

Струи Самоковите завъртат.

Коват бавно за наслада,

с вълшебен здравец ви поръсват!

 

А здравецът зелен е още.

И цветовете му са живи.

Изпълнен със щастливи нощи

и дневни тичинки красиви.

 

Върти се колелото на живота,

то Самоковите повдига -

дори когато им е тежко,

с любовна светлина премигват.

 

Любов струи до припадък.

Вир с чиста бистрота я храни.

Затуй вкусът напомня сладък,

че в него няма люти рани.

 

Те бягат с младите вълни

и с бързея се сливат.

Нежно цунами от мечти

безбрежно те разливат.

 

Нов прилив ромони в скалите –

попива го брега на любовта.

Защото този свят за тях открит е

от много, много приказни лета.

 

До тях потропват младите издънки

на Самокововия род.

Стеблата им са още тънки -

в листата вихри се живот.

 

Когато слаба е водата,

те колелото движат със криле.

И въздух вкарват във вълната -

дъга от живи цветове.

 

А песента им грее жива,

развяла техните пера.

Значи живяла е красива

и има в себе си душа.

Е. и Б.

© Емилия Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??