yotovava (Валентина Йотова)
2533 21358
May 7, 2022, 9:09 AM  

Дъга за раздяла 

  Poetry » Love
223 3 9

ДЪГА ЗА РАЗДЯЛА

 

Не си посмял да ме събудиш,

когато си прекрачвал прага.

Премълчаното сбогуване

е най-обикновено бягство.

 

Жужат пчелите – до полуда,

от пролетния дъх пияни,

в танцуващата лавандула.

(Мен в твойте сънища ме няма.)

 

Бе теменужено небето,

но се смрачи – до тъмна охра.

Изплака перлички невенът –

помръкна тихият следобед.

 

А залезът – кармин и злато,

индиговата нощ повлече

с  безкрайни бримки през дъгата.

И пътят ставаше далечен.

 

Аз ненавиждам всичко сиво –

раздели и спестени думи.

Така че, нека е красива

и празнината помежду ни.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Ивон.
  • Красиво и докосващо!
  • Сигурно не, Юри, но сивото е по-лоша алтернатива.
  • Възможна ли е красива празнина?
    Хубаво е, Валя!
  • Благодаря, Жени, всъщност светът ни е чернобял
  • "Бе теменужено небето,
    но се смрачи – до тъмна охра.
    Изплака перлички невенът –
    помръкна тихият следобед."
    ––––––––––––
    Цветна си, Вале... и в стих, и във фотография...
  • Аз също. Много цветове има преживяни в този стих, Валя. А сивото е ... сиво и бездушно.
  • Хубавото на сивото е, че избледнява бързо, Тони, но наистина го мразя.
  • "Аз ненавиждам всичко сиво –
    раздели и спестени думи.
    Така че, нека е красива
    и празнината помежду ни..."
    Много силно и истинско!
Random works
: ??:??