Дъгата се разпадна на боички
Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички,
красивите корони им тежат,
да вдъхнат сладост, чуден аромат.
Прелитат ниско пеперуди, птички.
И пролетта поспря да ги погали,
потрепнаха камбанки с нежен звън,
да я посрещнат, обич закопняли.
Един котак примигна на парцали,
че стреснаха го в сладкия му сън.
Ще пробва да заспи, ала едва ли...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
