Дъх на живот
Когато отидеш в полето
и усетиш дъха на цветя,
наведи се с поклон и леко
погали пръстта.
Дала живот на ухания,
трепет и много мечти,
но после ги взема обратно
без да тъжи.
Суровата пръст на живота
газиш я ден подир ден,
вдъхва ти вяра, надежда
да вървиш устремен.
За къде се запътваш,
като правиш само обход?
И отново се връщаш
в черната пръст, дала живот.
© Иа All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
браво