ДЪЖД
Октомври лятото облече
с чадъри, шлифери, обувки.
И ето по паважа вече
рисува своите целувки.
Във локвата едно врабче
подрежда своята прическа
и може би усеща, че
захлажда се навън от днеска.
И някак свойски ме усмихва,
и аз съм мокра като него.
Дъждът полека взе да стихва,
а слънцето изгря вълшебно.
© Надежда Маринова All rights reserved.
)
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
