Nov 19, 2009, 11:38 AM

Дъжд

  Poetry » Other
573 0 4

Тихо падат пак листата

и дъждът не спира, вали

над белите брези.

Само вятърът полъхва

и навява спомени.

 

Спомени далечни за

отминалите дни,

когато с тебе бяхме

двама и обичаше ме ти.

 

Само споменът остана

в моето сърце и дъжда,

цяла нощ вали, щом

до мен не си...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Минчето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...