Sep 29, 2014, 12:31 AM

Дъжд

  Poetry » Love
1.6K 0 3

изчакай проливния дъжд

обичай

продължавай

да ме караш да се смея

на глупави шеги

 

обичаш да рисуваш

белези

и да оставяш раната ми

да кърви

чудя се какъв ли вкус

има голотата ти

демонстрирай ми отново

как ще тръшнеш вратата

след себе си

бягам и отново

чакам този дъжд

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мъченик на Изкуството All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...