Дъжд
Какво ще стане с мен, ако ме оставиш?
Какво ще стане с мен, ако забравиш?
Осъзнаваш ли - без теб не мога да живея!
За този страшен ад да мисля аз не смея!
Животът си без тебе как да продължа?
О не, не мога! Предпочитам да умра!
От мене, знай, само сянка ще остане
и сърцето ми сломено да бие ще престане.
На неговото място ще зее черна яма...
и името ти ще изричам в сълзи обляна...
Ще си спомням с усмивка за миналото време,
когато като дете се сгушваше в мене,
за думите красиви и целувките ти нежни,
за ласките ти топли, за закачките небрежни...
Ала също и за всичко, което обеща...
за лъжите ти отровни ще си спомням с тъга!
Закле ми се тогава, че не ще се разделим,
че стига да желаем, любовта ще съхраним!
Че за тебе аз съм всичко на света...
Кажи, защо тогава стана така???
Защо за обещанията тъй бързо забрави?
Защо болката на преден план постави?
Защо пренебрегна мечтите, любовта,
защо на всичко махна небрежно с ръка?
Нима не осъзнаваш, че всеки греши?!
Нима не разбираш - велико е да се прости!
Ако наистина желаем да запазим любовта,
трябва да направим жертви за това!
Защо аз можах, макар че съм слаба?
Не, не отговаряй, зная, че съм права!
Какво ти костваше само да опиташ,
вместо любовта ни най-нахално да отритваш?
Сега дано те радват сълзите ми горчиви!!!
Колко болка носят всички спомени красиви!
И мъртвата любов горещо аз оплаквам...
и се моля смъртта си да мога да дочакам!
На Бога се моля при мене да те върне,
ако не, нека в дъжд да ме превърне,
за да заваля над тебе нежно в нощта...
да те погаля за последно и щастлива да умра!!!
© Нина Павозова All rights reserved.
