Дъждът

Вали. Небето плаче трети ден.

Дъждът излива се по тротоара.

А този дъжд вали и вътре в мен.

Да спре! Но той това ще го накара?

Чадъри. Хора бързащи. Мъгла.

Настава мрак и улицата стихва.

Стопява се и хорската тълпа.

И всеки шум, и всяка глъч притихва.

За своята поредна нощ в дъжда

градът се стяга. Тъжни, уморени

облаци се гонят във студа

като спомени от дъжд родени.

Вятърът и той е единак

като вълк що броди из гората.

С вой разцепва падащия мрак.

Сам! И скитница му е душата.

А дъждът не спира да вали.

Господар е той на тъмнината

и забива своите игли,

безжалостно пронизва тишината!

12. 10. 2021 г.