Дъжд
Дъждът
Вали. Небето плаче трети ден.
Дъждът излива се по тротоара.
А този дъжд вали и вътре в мен.
Да спре! Но той това ще го накара?
Чадъри. Хора бързащи. Мъгла.
Настава мрак и улицата стихва.
Стопява се и хорската тълпа.
И всеки шум, и всяка глъч притихва.
За своята поредна нощ в дъжда
градът се стяга. Тъжни, уморени
облаци се гонят във студа
като спомени от дъжд родени.
Вятърът и той е единак
като вълк що броди из гората.
С вой разцепва падащия мрак.
Сам! И скитница му е душата.
А дъждът не спира да вали.
Господар е той на тъмнината
и забива своите игли,
безжалостно пронизва тишината!
12. 10. 2021 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
