Дъжд
ДЪЖД
Небето се изпълни с многоточия,
които скриха смисъла на думите.
Падежната си дата съм просрочила
по кредита за летно пълнолуние.
Стремежите са трудноразбираеми,
когато съм пропуснала началото.
Със ситни букви важното по заема
е вписано, но се разми във бялото.
Кредиторът на време е без милост –
пропуснатото няма да наваксам,
растат нагоре лихвите и таксата.
Дъждът не е предчувствие за близост.
Затътри ли се с тежките си крачки –
крилцата на пчелите ще измачка.
© Валентина Йотова All rights reserved.
