Apr 14, 2008, 9:27 PM

Дъжд

  Poetry
1K 0 2

По улицата вървиш,
дъждът те облива
и сякаш кървиш,
душата ти някой убива!

Не усещаш болка,
но чувстваш безсилие,
задушава те смога
на този свят на насилие!

Колите минават,
опръскват те с кал,
мъгли те покриват
с мрачен воал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • дидеее прекрасен стих си написала !БРАВО
  • Много красиво и прочувствено. Дано душата ти спре да кърви защото ти него заслужаваш. Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...