Дъжд и Самота
ДЪЖД И САМОТА
... така несъвместими, тъй добри, един със друг събрани по неволя,
пред публика – и то, за без пари, играем – всеки главната си роля,
не е предвиден нито ден антракт, тъй скучна е познатата пиеса! –
животът е безкраен полов акт! – със зле платена улична метреса,
и публиката вика ни на бис за кой ли път пред мрачните декори? –
но даже Бог да е велик артист! – едва ли любовта ни ще повтори,
досада – и печална пустота в салона след спектакъла се стелва,
над нас небето дъжд и самота излива ни – от пуста в празна делва,
и – ако, мила, още съм ти скъп, след миг тръгни по уличката пуста,
за да не гледам как след твоя гръб завесата над теб и мен се спуска.
© Валери Станков All rights reserved.
