Една приказна, бяла луна -
тази нощ във стъклата наднича.
Може би... се закача с дъжда,
като влюбено младо момиче.
Той И пише мокър, мил стих -
по ръба на червените покриви.
Стъпва плахо - срамежлив, бос и тих.
Почти езера - правят локвите...
А два облака звънко се стичат -
по улука, понесли звездите.
Дали дъждът тайно луната обича?
Ех, така му личи по очите! ...