Облече своята дъждовна рокля есента,
обу обувки с токчета - ей тъй, за висота.
Разстла над главата си листа,
за да не развали прическата й той - дъждът.
Огледа се във локва
от сребърна вода,
червило на устните си сложи
и закрачи
смело под дъжда.
Но там, на ъгъла се спря.
Момче за първи път целуваше момиче...
© Весела Славова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
