Dec 12, 2007, 8:17 AM

Дъжд на високи токчета

  Poetry » Love
1.2K 0 5

Облече своята дъждовна рокля есента,

обу обувки с токчета - ей тъй, за висота.

Разстла над главата си листа,

за да не развали прическата й той - дъждът.

Огледа се във локва

от сребърна вода,

червило на устните си сложи

и закрачи

смело под дъжда.

Но там, на ъгъла се спря.

Момче за първи път целуваше момиче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...