Облече своята дъждовна рокля есента,
обу обувки с токчета - ей тъй, за висота.
Разстла над главата си листа,
за да не развали прическата й той - дъждът.
Огледа се във локва
от сребърна вода,
червило на устните си сложи
и закрачи
смело под дъжда.
Но там, на ъгъла се спря.
Момче за първи път целуваше момиче...
© Весела Славова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
