Дъждовни спомени в мен валят,
тъжни дни щастливи мигове броят,
думи мълчаливи в себе си крещят,
камбаните на сърцето за отчаяние
звънят ли, звънят.
Спомени преливат в мен,
камбаната не спира да звъни,
нощта залива с мрак ясния ден,
със счупена рамка образът тъжен
в душата ми пак стои.
Милан Милев
30.07.09
© Милан Милев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
