Дъждовен копнеж
В завалял от любов летен ден
се разплакаха капчици нежност.
Посадил беше слънце, пленен
от пулсация в тиха безбрежност.
Но от розови свежи листа
се отрони дъхът на мечтите.
Пеперудата в нас излетя.
- Юг ли търси? - сърцето попита.
Пална огън, та в пъстри крила
да не гасне надеждата зимна.
Да намерят те ярка следа,
прелетели през цветните снимки.
Ще запазим ли детския плам
с аромата от първата среща?
Бях ли твоя? Ти беше ли там?
В мен вали опустяла копнежност.
© Цветето Б. All rights reserved.
