Дъждовна жена
Ще се родя на разсъмване -
нежна, неземно прекрасна,
ронеща се като огърлица.
Ще бъда бляскава и звучна,
с глас на шлифован елмаз,
опияняваща, съвсем истинска...
А ти ще осъмнеш с мен
и очите ти, инак спокойни,
ще се вълнуват до лудост
от безкрайния звън.
Приютил ме в дланите си,
тръпнещи и горещи от чакане,
искащи да грабнат мига,
жаден ще ме отпиваш
на бавни глътки, смълчан.
И влажността от мен ще попиеш...
Ще пребъда в душата ти цяла,
аз, твоята дъждовна жена.
А после тихо ще се разпилея
в онзи миг, споходен от лъч,
политнала с крилото на облак...
Ще ме чакаш до другия дъжд.
© Здравка Бонева All rights reserved.
