Oct 6, 2007, 9:18 PM

Дъждовна канонада

  Poetry
1K 0 3

Облаците на небето са сърдити,
готвят се за бой голям,
всички в тишина са свити,
не се чува шум.

Те са злобни и са мрачни,
стискат зъби и потропват с крак,
с копия въоръжени,
чакат своя знак.

Когато го получат,
тръгват с пълна газ,
с оръжията се пробождат
и гръм се чу при нас.

Светкавици пробляскват
от мрачното небе,
първи капки падат
и дъжд започва да вали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Згурева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...