Дъждовни Стихове
В лилаво
Денят е мокър и подгизнал.
По подметките на хората
залепнали са обещанията неизпълнени.
Нарисувай ме, за да не се забравя на сутринта.
Нарисувай ме.
В лилаво.
Крокодили
Поезията се хлъзга по бордюра,
оттича се в канавките,
оттам – в канализацията.
(При Крокодилите.)
Ето какво е останало от нас – въздух...
От любов
Убий ме, докато все още дишам.
Убий ме.
Не-драматично.
Анти-сълзливо и студено.
Отдавна не ми вярваш и
на себе си не вярваш.
Убий ме.
Друго не ни остана.
А мотив?
(Винаги го има...)
... От любов, разбира се.
Дума
Добър ден! от мое име и от
името на самотата ми.
Намирам се някъде дълбоко,
навътре, на топло във себе си.
... И не ти вярвам...
... Не е Събота...
В шепата си вземам твоя Дума.
Някой ден, когато те забравя,
тя ще изскочи пред мен,
ще ме пробуди.
И Тогава...
... Тогава вероятно ще умра...
... От смях...
Упойка
На С.
Усещам, че не ме усещаш така,
както аз те усещам...
Време е за Упойка на три метра
под земята!
***
На Ло
Ло, ти си
Ло-дка през реката на Отчаянието,
Ло-кум в горчивината на деня,
Ло-патата, с която ще закопая
надеждите си,
Ло-ндон през Ноември,
Ло-ндон през Ноември.
Ло-ндон.
Но не е Ноември, защото не умирам
и Лондон не съществува.
***
Любовта е кучка,
Животът е кучка,
Ангелите са кучки,
А аз...
Аз съм само една проститутка.
Хлебна гума
Изчезни ме.
Докато не е твърде късно.
Изчезни ме с хлебна гума,
да не остане никаква следа.
Не знам кой ден съм.
Тихо
Нямам думи,
няма чай,
нямам думи,
няма време...
... Защото Твърде тихо е,
за да има каквото и да
е било.
Докато
Под влиянието на усмивката ти
изтървавам Думите, по стълбището
на мълчанието
търкулват се...
Търкулват се...
И така... докато Всички не забравим
всичко, което е било – така ще изглежда,
сякаш никога нищо не се е случило.
***
Аз ще нарисувам Мълчанието,
ще го сгъна и ще ти го пратя по пощата:
От теб зависи да ме заговориш.
Денят е мокър и подгизнал.
По подметките на хората
залепнали са обещанията неизпълнени.
Нарисувай ме, за да не се забравя на сутринта.
Нарисувай ме.
В лилаво.
Крокодили
Поезията се хлъзга по бордюра,
оттича се в канавките,
оттам – в канализацията.
(При Крокодилите.)
Ето какво е останало от нас – въздух...
От любов
Убий ме, докато все още дишам.
Убий ме.
Не-драматично.
Анти-сълзливо и студено.
Отдавна не ми вярваш и
на себе си не вярваш.
Убий ме.
Друго не ни остана.
А мотив?
(Винаги го има...)
... От любов, разбира се.
Дума
Добър ден! от мое име и от
името на самотата ми.
Намирам се някъде дълбоко,
навътре, на топло във себе си.
... И не ти вярвам...
... Не е Събота...
В шепата си вземам твоя Дума.
Някой ден, когато те забравя,
тя ще изскочи пред мен,
ще ме пробуди.
И Тогава...
... Тогава вероятно ще умра...
... От смях...
Упойка
На С.
Усещам, че не ме усещаш така,
както аз те усещам...
Време е за Упойка на три метра
под земята!
***
На Ло
Ло, ти си
Ло-дка през реката на Отчаянието,
Ло-кум в горчивината на деня,
Ло-патата, с която ще закопая
надеждите си,
Ло-ндон през Ноември,
Ло-ндон през Ноември.
Ло-ндон.
Но не е Ноември, защото не умирам
и Лондон не съществува.
***
Любовта е кучка,
Животът е кучка,
Ангелите са кучки,
А аз...
Аз съм само една проститутка.
Хлебна гума
Изчезни ме.
Докато не е твърде късно.
Изчезни ме с хлебна гума,
да не остане никаква следа.
Не знам кой ден съм.
Тихо
Нямам думи,
няма чай,
нямам думи,
няма време...
... Защото Твърде тихо е,
за да има каквото и да
е било.
Докато
Под влиянието на усмивката ти
изтървавам Думите, по стълбището
на мълчанието
търкулват се...
Търкулват се...
И така... докато Всички не забравим
всичко, което е било – така ще изглежда,
сякаш никога нищо не се е случило.
***
Аз ще нарисувам Мълчанието,
ще го сгъна и ще ти го пратя по пощата:
От теб зависи да ме заговориш.
© Питър Хайнрих All rights reserved.
