Дъждовни сълзи
Как красиво вън вали,
тъй както в моите очи.
Но тези горчиви сълзи,
не красиви, а отровни са, уви...
Не са като тези на дъжда,
повече приличат на нежна пролетна роса,
тъжна от това,
че пада само сутринта.
И тъй както тя
напоява рано своите цветя,
така и аз поливам своето лице
и твоето ледено сърце.
Но със сълзи едва ли ще го разтопя,
по-скоро жаждата за обич аз ще утоля.
А то недоволно ще е пак, нали?
И ще пожелае нечии други сълзи.
И когато слънцето изгрее през деня,
сянка ще се спусне над моята душа.
Сянка не от облаците зли,
а от тези черни сълзи.
А отвътре така жестоко боли.
Уплашено отново е сърцето ми.
Дъждовни сълзи и срутени мечти.
Никой няма пак да озари
тези толкоз плакали очи.
2006
© Радена All rights reserved.
