Aug 29, 2008, 12:35 AM

* * * (дъждовно) 

  Poetry » Other
636 0 12

*      *      *

(дъждовно)

 

А ехото се спъна

в тишината,

разпиляна на

хиляди парчета по

асфалта...

И уплашено застена.

На малки глътки

взе да пие

самотата,

която покривите

ронеха

в дъжда проливен.

Капчуците...

капчуците вълшебни

запяха

пак онази

майска песен –

за тъгата.

А синевата се пречупи.

И от небето

заваля Любов...

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??