Дъждовно лято
ДЪЖДОВНО ЛЯТО
Над мен небето мокри чехли тътри
и – дърти травестити със поли,
в мен гърмелите сякаш къртят кътник –
дали вали, не знам, но чак боли.
И все ми гасне мократа цигарка
след сетната ми клечица кибрит.
Ако те срещна някъде – из парка,
ще придобия по-нормален вид.
В последното кръчме на стара Варна
ще те почерпя чаша със салеп! –
защото вярвам, Влада. Страшно вярвам,
че ще живея някой ден със теб.
Ще сляза – като мокро псе – на кея.
Ще си река – стар варненски глупак! –
със всеки дъжд по мъничко старея,
със всяко слънце аз се раждам пак.
Сърцето ми като че ли се пръска
в кафез, разлюшкан между Рай и Ад.
А всеки дъжд е сребърна превръзка
за раните на този глупав свят.
© Валери Станков All rights reserved.
