ДЪЖДОВНО ПИСМО
На Н.Б.
Ключът от твоя дом тежи като въпрос,
зададен в края на съня.
Главата ми продрънква като ключ,
захвърлен в джоба на Града...
А улиците ми повтарят телефонни номера,
които после ще забравя,
завихрят моя страх в мастилено безлуние,
трасират слепешком към задни входове
и празни листи за писма посоката...
... Дъждът постила буквите си ...