Отвори си капаците, мила!
Вън е лято дъждовно и свежо.
Под капчуците врабчовци сиви
нещо ровят в земята с надежда.
И не сещаш ли чистия въздух?
Всеки миг, всеки миг ще се спука
на небето торбата и ето -
свършил вятърът! Свършил дотука
и дъждът! Отвори си очите
и излез на студа без покана.
Зад прозорците зъзнещи свити
свойто лято мнозина забравят.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
