Отвори си капаците, мила!
Вън е лято дъждовно и свежо.
Под капчуците врабчовци сиви
нещо ровят в земята с надежда.
И не сещаш ли чистия въздух?
Всеки миг, всеки миг ще се спука
на небето торбата и ето -
свършил вятърът! Свършил дотука
и дъждът! Отвори си очите
и излез на студа без покана.
Зад прозорците зъзнещи свити
свойто лято мнозина забравят.