Сега е време да се сгуша
в прегръдката ти примамлùва.
И тихичко оттам да слушам
дъждът как пее закачливо.
А капките му да се плъзнат
по кожата ми, за милувка,
и бавно, бавно, без да бързат
да спрат до устните ми за целувка.
А ти с любов да ги попиеш
със устните си зажаднели
и цяла с тях да ме покриеш,
но... бихме ли с това се спрели?!
© Валка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
