Дъждът на реалността
Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден –
и покриват знамената на чувствителния ген.
За децата време няма... На война ли сме сега?
Аз видях дълбока яма, а под нея – сто тела.
Осъзнах: „Светът ни чака под крилата си от лен“,
и ни праща ден от знаци, с послеписите за мен:
но когато се откажа да му бъда вечността,
той събира си багажа и отлита без крила.
© Димитър Драганов All rights reserved.
