ДЪЖДЪТ НА СБОГУВАНЕТО
Напушва се и руква изведнъж
неканен, грозен, тъжен, непредвиден –
затропва по стъклата летен дъжд
и пука прегорели керемиди,
търкаля листи, брули дървеса,
вилнее безпощадно и сърдито
и с нокти чепка сиви повесма,
омесва с пепел калната си пита.
Ще облече дървото във костюм,
ще му пришие златни еполети.
А то ще приюти – без много шум, ...