Aug 13, 2014, 3:10 PM

Дъждът вали си...

  Poetry
1.4K 0 0

Дъждът вали с мисията си да пречисти хиляди души,

но калта отдавна там стои си и не мож изчисти се уви.

 

И тоз момент уж върхов, на подем дъждовен, е провал,

че слепи днес са всички хора и никой веч не би мечтал.

 

И слепотата им тъй явна е, поне я скрийте ако не от срам,

то от съвест... Но и тя забравена е, и тя потънала е в кал.

 

И така дъждът вали си с мисия, но напразна е, аз знам,

че докато човек обича слепотата, прероден не би умрял...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янита Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...