Дългия път надолу

(дует с Кат)

Черна риза нося и черен панталон.
В сърцата чертая по черен шаблон
и поглъщам всичко светло,
защото черна съм дупка.
Дълбая все надълбоко, дълбая...
Ада отричам, отричам и рая...
Не съм атеист.
Вярата скрита е под черупка.

Прекарах толкова време на тъмно,
сега ръцете ми са студени...
И сега ти, като ангел отвърна:
"Нам крилата ни са победени"
Какво да направя за да се върна?
Изгубих си пътя, неводещ към мене,
загубих душата си, тя е непълна,
и останах сам в мрачното време...

Как може цвете да порасне и разцъфти,
когато му липсва светлината?
Трябва и доста надежда...

И как изглежда тъмната страна от тука?
Дълъг път ли или вътрешна малка дупка?
Когато ми се прииска да поплача,
да знам, че винаги ще има някой там долу...

Черна песен пея, но в траур не съм.
Отвътре съм тъмна, тъмна съм и отвън.
И мисля, че нямам нужда от причина.
Дирижирам минора, споря с мажора...
Такива казват, че са тъмните хора.
И мисля, че могат с обич тъмна да обичат.

Как може цвете да порасне и разцъфти,
когато му липсва светлината?
Трябва и доста надежда...

И как изглежда тъмната страна от тука?
Дълъг път ли или вътрешна малка дупка?
Когато ми се прииска да поплача,
да знам, че винаги ще има някой там долу...

Косите ми черни са и горчат ми думите
като шоколада, стопен върху устните...
По звездите стрелям, беся Луната...
Черни са дланите, оставям черни отпечатъци.
От враните, черните попивам крясъци...
Не съм лоша. Черна ми е добротата.

Аз явно съм сляп за теб и
не мога да открия правилните думи.
Ела и ми дай и твоите мисли,
за да ме от мен самия спасиш...

И как изглежда тъмната страна от тука?
Дълъг път ли или вътрешна малка дупка?
Когато ми се прииска да поплача,
да знам, че винаги ще има някой там долу...