yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
May 6, 2014, 12:57 PM

Дългият път към дома 

  Poetry » Phylosophy
576 0 12

 

Вървял ли си през нощните треви,
когато юни е въздишка лунна?
Щурчето се превръща във очи.
И всичкото останало е струна!

Със звездните си чанове нощта
ехти, а въздухът е стъклен.
И стиски суховейна тишина
раздиплят щрихите на пътя.

От грехове проскърцва натежал
над сухата река старинен мост.
И в този летен пищен карнавал
ти си единствен и неканен гост.

Съзираш ли посоките назад –
към дом, зад буките закътан,
където чакат – неуморен гард –
камбаната с език изтръгнат,

разпънат щъркелът върху комин –
компас в небета бездихани –
да се завърне блудният им син.
И му се молят да остане!

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??