Дълго стихотворение с важно умозаключение
Приятели са първи Борко и Асен.
И неразделни в клас и във игрите.
А в делник, или пък в почивен ден,
за лудориите почивка нямат, хубавците!
Не вярвате ли? Слушайте сега
какво се случило със тях в гората.
С раници препълни на гърба
поели по пътечката позната.
След има - няма час пред тях,
от слънце в светлина обляна,
в подножието на самия връх,
се ширнала "Игликина поляна".
Закътана между елици стройни,
снага чак до небесата извисили,
надпявали се птици пойни -
кос, славей, сладкогласни чучулиги.
Поляната, изпъстрена с цветя,
ухаела на горски теменуги.
Но нямали очи за красотата
нашите герои неразумни.
Щом стигнали, похапнали си сладко,
а опаковките…познайте, не събрали,
а само съчки, клони и шишарки
огън да си накладат, другарите.
Щом жар направят, да си опекат
на шиш нанизани ядливи гъби.
Отново ли не вярвате? Твърдят,
че познавачи те били най - първи.
Сърнели и печурки, манатарки,
масловки и ... какви ли още не!
Че разпознавали ги те от малки.
Да ...., ама грешали лошо те!
Торбичката напълнили до горе
със гъби жълти, алено - червени.
Кибрита драснали и лумнал огън
насред полянката зелена.
Набързо хапнали, че се смрачило
небето от тежки облаци оловни.
Горките, и стомах ги свило...
(оказали се гъбите ... отровни).
А огънят уж малък, а същинска хала!
О, Боже, пламнали тревите!
Пълзял съм близката дъбрава....
На глас разплакали се те, горките.
Сега чак осъзнали, че беля
голяма двамата са сътворили.
Че щели да подпалят цялата гора,
ако не бил дъждът обилен...
Едва домогнали се у дома -
до кости мокри, болни, бледи...
Признали грешките си, до една.
Урок за цял живот си взели:
Без родители не тръгвайте самички!
В гората огън никой да не пали!
Боклуците събирайте в торбичка!
Гората е богатство! Нека да я пазим!
© Даниела Виткова All rights reserved.
