Септември, лето двайсет и едно,
откраднах малко време
да се запознаем
и чаках търпеливо да те вкуся...
Дойде и новото "летоброене",
и колкото да се старая с моето перо
не ще успея
причудливостта да ти опиша...
Било си точно ти за мен -
спретнато и скромно,
народ - усмихнат, мил,
движещ се във своето съвремие,
запазил самобитен стил.
Пейзаж от утринна прохлада -
Старопланински полъх...кафе...наслада...
Морето пред очите ми сияе,
като небето синьо е
и в неговия сантимент витае...
Достатъчно ми е,
доволно!
Небрежен ден, след ден...
Почивам...
Така си пожелах
- през ваканцията да те имам,
в свободни мисли да летя
и в тях духа си да намирам.
© Красимира Генева All rights reserved.