Jul 13, 2008, 7:23 AM

дъното в мен...

  Poetry » Other
1.2K 0 1

 

Дъното е тук и няма по-надолу...

Пъкълът е под краката ми

и усещам огнената маса...

Ад била е бедността,

ад били кахърите,

а сега във ад превърна се животът ми!

Всичко покрай мене се руши,

всичко в пепел се превръща,

избледняват спомените ми,

а мечтите сякаш не са били!

Дори във огледалото не се познавам

и на снимките съм друга...

Сякаш чужд живот живея,

 сякаш насила се смея,

сякаш боря се със себе си

и лошата в мене винаги побеждава.

ТЯ пирува свойта победа,

празнува за моя сметка,

поръчва и плащам...

плащам висока цена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Генешка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Едва когато стигнем дъното, започва изтласкването!
    Приятно плуване нагоре!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...