По стъпките на падналата шума
пристигат непознати ветрове,
припяват си мелодия без думи,
по-ласкава от шепот на криле.
Поклащат сякаш старите дървета
оголените клони в странен такт,
а в смръщеното сиво на небето
изгрява неочакван слънчев знак.
Акордите на песенно вълшебство
прегръщат неподвижна тишина
и напояват корените, вместо
замръзващите сокове в пръстта.
А на върха на млада трепетлика
последен лист от вятъра трепти
и в сухите му жили радост блика,
че с музика завършва своите дни.
Невидимите струни и клавиши
звънят с гласче, по-чисто от сълзите.
Навярно по въздушни капки пише
незнаен, гениален композитор.
Запяват в транс дърветата смълчани,
по клоните им звуците се гонят
и тръгва към небесните поляни
божествено дървесната симфония.
© Вики All rights reserved.
Хареса ми много!