Едно дърво навън без клони -
отрязани, стърчи без тях.
Приведено то все се моли
за клонче живичко с листа.
До скоро е било зелено,
разлистено през пролетта.
Сега е тъжно като мене,
но плаче само със дъжда!...
И иска ми се да го сгрея,
но нямам огън за това.
Нощта приспивна песен пее
и връща клоните в съня...
Един ден - няма го дървото!
Останал само черен пън.
Ех, то така е и в живота -
със слънце, трепет, болка, сън...
© Ани Иванова All rights reserved.