Oct 25, 2006, 1:05 AM

Е:mail

  Poetry
670 0 3


Е:рота

клепачите опърлени
със сол до втръсване
затварям

очите омесени
с платанов дъх до сбъдване
притварям

устни смълчани
с горещи кестени до връщане
присвивам

ръцете тръпнещи
със жилави върби до плъзгане
приспивам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • да добавя: признавам, че формата "изплагиатствах" от Донърджак - листенца, ако не се лъжа
  • има, развесели ме страшно това с удивителната, и мен ме интересува..., ...по-далеч от квесторите...
  • има нещо тука ,но я по добре го изясни за да не налучквам...интересува ме!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...