Когато вечер ти излизаш
и няма никой у дома,
когато слагаш бяла риза
и литваш в бездната- тъма,
недей забравя светлината,
недей забравя ти свещта ---
не ги оставяй в самотата
да мамят нечия следа;
а къщата облей с мастило,
на двора чернота раздай ---
така в среднощното мъртвило
напразно взор не ще блуждай!
септември 1989 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
