...

Тогава беше друго време -

илюзията бе мечта:

по-тънка от юздичката на стреме,

по-нежна от копринен шарф.

По-лека и от пеперуда,

полегнала на златен клас,

преди да овършее бурята

зрънце по зрънце вяра и захлас.

Мечтата е сега илюзия

на времето във си бемол.

От ниското небе се спуска мрежа,

мирише на заблуда и карбол.