***
В тази Обич сърцето си скрих.
И от себе си даже го вардя,
да не би със нечисти очи
да погледна във него случайно.
Като огън бенгалски свистят
разноликите земни съблазни,
а лъжата, навирила гръд,
"прелестта" си безсрамно показва.
Верността, по-ранима от стих,
стиснат в алчните нокти на похот,
с избледняломастилни сълзи
стене Искрен поет да я стопли.
Завистта като нефтен разлом
чистотата в душите прояжда.
Чувствен хаос. И няма резон,
според който в човеци да вярвам.
Затова и сърцето си скрих
в Любовта ми към Теб. Тя ме пази!
Като зèница в мойте очи
чак до гроб аз пък нея ще пазя!
© Таня Донова All rights reserved.
