* * *
Красива нощ. Премъдри са звездите.
Попитайте ги, докато летите,
кога ще се завърнете отсам.
Преплитам нишки от добра надежда.
Прелиствам вечна книга и изглежда,
че бъдното ви идване ще знам.
Изкачвам тежка скала към небето.
Потрудил си се, каменарю, ето
петстотинте таланта, твоя пай.
Ефирни арки, диплещи безкрая.
Под всичките ще се проврем и зная,
Дъгата без начало е и край.
Обичам тези блеснали одежди.
С надежда ме зареждате, изглеждам
от щастие и тих възторг пиян.
Приемам всяка болка за наслада,
Награда за душата звънка, млада,
подвластна сал на дух неназован.
Тревожни дни, каква измамна фраза!
Не чакам сврян в долове и оврази,
а сея по полето с морна длан.
Зрънцата под земята притаени
сме блеснали звезди, превъплътени
да въздадем миро пречистено и вам.
Потапям се в простора и немея.
Как лебедова песен да изпея?!
Дивя се над небесния покров.
Разтварям аз душата си омайна
и като бисер пазената тайна,
че Бог е всичко, значи е Любов!
© Ивелин Любенов All rights reserved.
