Между сън и реалност,
между свян и мечта
аз живота прегръщам
на съдбата в дланта.
На ръба съм отново
и не знам накъде
тоз живот неспокоен
иска мен да отведе.
Тъжен танц аз танцувам
с душата в ръка.
Подарявам надежди
и раздавам тъга...
Кръстопът е напред,
а зад мен самота...
Накъде да поема?
Накъде да вървя?
© Ледено-Студена Истина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
