Jun 19, 2008, 9:16 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 6

 

Между сън и реалност,

между свян и мечта

аз живота прегръщам

на съдбата в дланта.

 

На ръба съм отново

и не знам накъде

тоз живот неспокоен

иска мен да отведе.

 

Тъжен танц аз танцувам

с душата в ръка.

Подарявам надежди

и раздавам тъга...

 

Кръстопът е напред,

а зад мен самота...

Накъде да поема?

Накъде да вървя?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ледено-Студена Истина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...