Sep 18, 2010, 10:46 PM

****

  Poetry » Love
960 0 2

И ако пак затръшнеш вратата на мойто сърце

и ако пак ме обидиш и тръгнеш си.

Ще залинее душата ми с мъртви ръце,

очаквайки твойто завръщане.

 

Ще посинеят от студ устните

без твойте горещи целувки.

Очите в скръб ще потъват,

пред тях ще е само ликът ти.

 

Но ще чакам аз ти да се върнеш,

да целунеш пак мойто лице,

да ми кажеш, че страшното свърши
и че всичко е вече наред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...