И ако пак затръшнеш вратата на мойто сърце
и ако пак ме обидиш и тръгнеш си.
Ще залинее душата ми с мъртви ръце,
очаквайки твойто завръщане.
Ще посинеят от студ устните
без твойте горещи целувки.
Очите в скръб ще потъват,
пред тях ще е само ликът ти.
Но ще чакам аз ти да се върнеш,
да целунеш пак мойто лице,
да ми кажеш, че страшното свърши
и че всичко е вече наред.