Един акорд
Един акорд отнякъде звучи.
Заслушвам се във него и отново
унесено, притваряйки очи –
отскубвам се от времето сурово.
Достига ме той леко и лети –
наблизо е, а може би – далеко?! –
обречен да разбива суети
във кòнтрапункт с вибриращото ехо.
Почти като в покана за дуел,
един нехранимайко романтичен
с китара свири, пръстите оплел, ...