Feb 7, 2025, 6:29 AM

Един ден …

  Poetry » Love, Other
471 0 0

Един ден ще се събуди светлината,

в очите ти ще грейне утринта.

Ще паднат сенките на самотата,

ще диша пак без страх душата.

 

Един ден ще разплетем мълчанието,

в думите ще чуя топлина.

Ще сбъднем обещания безвремието,

ще върнем времето с една мечта.

 

Един ден ще се намерим в тишината,

там, където любовта не гасне.

Ще станем пламък в необятността,

един ден – когато сме готови с нас.

 

Един ден ще целунем небесата,

с ръце ще уловим звезди.

Ще пишем с тях по пътя на съдбата,

нов свят, в който няма врагове и врати.

 

Един ден ще заговорят и реките,

ще пеят песни за живот нов.

Ще станем част от танца на вълните,

ще бъдем стихове, написани с любов.

 

Един ден ще бъде миг безкраен,

в който няма спомени от страх.

Ще бъдем вяра, устрем и желание,

едно сърце, един живот, един дух.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...