Feb 7, 2025, 6:29 AM

Един ден …

  Poetry » Love, Other
461 0 0

Един ден ще се събуди светлината,

в очите ти ще грейне утринта.

Ще паднат сенките на самотата,

ще диша пак без страх душата.

 

Един ден ще разплетем мълчанието,

в думите ще чуя топлина.

Ще сбъднем обещания безвремието,

ще върнем времето с една мечта.

 

Един ден ще се намерим в тишината,

там, където любовта не гасне.

Ще станем пламък в необятността,

един ден – когато сме готови с нас.

 

Един ден ще целунем небесата,

с ръце ще уловим звезди.

Ще пишем с тях по пътя на съдбата,

нов свят, в който няма врагове и врати.

 

Един ден ще заговорят и реките,

ще пеят песни за живот нов.

Ще станем част от танца на вълните,

ще бъдем стихове, написани с любов.

 

Един ден ще бъде миг безкраен,

в който няма спомени от страх.

Ще бъдем вяра, устрем и желание,

едно сърце, един живот, един дух.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...